Гореща тема: Изневярата

Изневярата...Какво мислите за това? Виждам, че темата е интересна и коментарите са много, и както очаквах различни и многоцветни. В моята практика съм имала много случаи, които са били свързани точно с тази гореща и винаги актуална тема . Разбира се и не само в практиката, в живота се сблъскваме с всичко. Винаги, когато се дискутира темата за любовта и това, което върви с нея, казвам че, за да има една хармонична връзка, за да обичаш някого истински и да споделиш себе си с него, Ти трябва да можеш да даваш, без да изискваш. Да даваш с отворени обятия, но да запазиш самоличността си и личното си пространство, като първо знаеш да обичаш себе си. Когато това е и от двете страни всичко останало се нарежда с лекота. Именно за това в една връзка, за да се стигне до изневяра, причината е и в двете страни. Дали ще е прекалена пасивност, прекален контрол, агресивни взаимоотношения или липса на нужния здрав диалог , неизказани желания и потиснати такива, незнанието как да задържим другия или просто страха от това, че може да го загубим са само част от причините, които водят до третия човек. Някъде в този ред на мисли е и едно, неочаквано влюбване , онази силна химия, която може да разтърси една връзка из oснови. Каквато и да е причината довела до изневяра, последици винаги има. Дали се стига до раздели и нови връзки, угризения на съвестта и силно чувство за вина, болка, а в щастливите случаи до заздравяване на връзката, последствия има безспорно. И тъй като всеки има своята лична история, своята лична драма, аз нямам право да упрекна никого в една такава ситуация( а и да не забравяме, че никой не е застрахован от нищо в този живот), но мога да кажа следното:

- Добре е да се вгледаме първо в себе си и да се запитаме, къде е нашата роля в случилото се ?!

Изневярата е въпрос на личен избор. Независимо дали е породена от конфликт и нарушени взаимоотношения с партньора, нейната първопричина се крие в нас самите, в конфликта със себе си, действие на Аз-а, породено от То. Много пъти свързана с подхранване на Егото и компенсиране на чувството за малоценност и разбира се –задоволяване на първичния инстинкт. В живота и практиката си съм се сблъсквала с много и различни истории и знам, че борбата е голяма и разрешаването на вътрешния конфликт е в основата на хармонията. Изясняването за себе си на личните приоритети и в случая приоритетите на една връзка са от ключово значение за нейната здравина и цялостност.

Не искам да наблягам на това, защо изневеряват мъжете и защо жените, тъй като различния тип психика води до различен поглед на нещата. Всв пак във времето ,в което живеем, според мен причините почват да стават еднотипни, разликата се размива.Но за това ми се ще да говоря в друг момент.

Това, за което искам да чуя мнението ви е са различните видове изневяра. Какво мислите за това?

Изневяра: физическа(задоволяване на сексуалните желания), физическа и влюбване(има първото, но се пораждат и чувства, поражда се онази страст, която кара да се губи почва под краката) и само влюбване ( Платоническата любов, изгарящи мисли за другия и страстни желания, но без физически контакт). Броите ли го като изневяра това и защо ? От само себе си е явно коя е най-фаталната. Но все пак, коя как приемате, коя бихте простили, ако можете да простите и коя ви плаши най-много? И като финал искам да ви кажа, не се страхувайте от нещата, които ви се случват. Те карат човек да израства и опознава себе си и другите. Да става по- силен и мъдър. Понякога болката става лек.

"Грабни момента и живей със страст!"