Извади мечтите си от шкафа

Все по-често виждам как хората оставят мечтите си и дори забравят за тях, или просто се оставят конформизма да ги "изяде", взимайки някой друг решението вместо тях. А вярвам, че всеки има цели, всеки има мечта и по някакъв повод я е оставил на някоя полица или я е "бутнал" в някой шкаф. В един момент може и да сме хвърлили нещо отгоре и така мечтите са обгърнати в прах и забрава. Питам хора "Какви са целите ти?", "Какви са мечтите ти ?" и все по-често отговора е "Не знам" или " Нямам такива".

Вярвам дълбоко, че всички имаме мечти , че всички искаме нещо с цялото си сърце и душа, водени от чувствата и емоцията. Но в "реалната реалност", в забързаното ежедневие и рутината следваме предимно логиката и ограничения ум. Ограничен, защото използваме едно много малко парченце от него. Именно тази суха логика и ограниченост спира много от нас да следват мечтите си, да изживеят личната си история по най-добрият начин. Защо е така?

Защото вътре в себе си искаме нещо, сърцето иска нещо много силно и страстно, жадува да го постигне и изживее, и в същия момент идва ума с логиката и казва " не става, не мога, няма да успея", дори и "не бива". И най-интересното е, че така виждаме много хора около нас, които имат хиляди причини да НЕ постигат нещо, вместо да имат и намират причини, които да ги карат да постигат нещо. Имат повече оправдания да не направят това, което искат, знаят и могат, вместо да отделят времето си, енергията, фокуса си, и да направят нужното, дори всичко, за да го постигнат - това, което сърцето им иска и си заслужава.

В действителност какво се получава? Всички имаме мечти, цели, способности, ние не се лишаваме от тях, но понякога ги захвърляме някъде да си събират прах и паяжини. И това е така, защото хората нямат конкретно знание да получат достъп до своите ресурси, до онази част от себе си, която може да направи всичко за нас.

Замислете се колко милиарди дейности извършва организма, за да ни поддържа живи във всяка секунда. И ако е така, не е ли нелогично да мислим, че не можем да се справим с трудностите. Да мислим, че не можем да имаме хармонична и здрава връзка, че не можем да намерим решение как да се справяме с разходите си, да не можем да се чувстваме щастливи или каквото и да е.

Защо? Защото имаме някакви спънки?

Не, не е това въпроса. А това как си ти с тези спънки , как ти се отнасяш с тези трудности? Наистина е важно как ние възприемаме тази трудност и реагираме на нея. Дали тя ще ни води или ние ще я опитомим и вземем за мотиватор.

Защото няма добър или лош опит. Той е опит. Това, което го има, е как се използва силата и енергията на лошото или доброто.

И ако нещо се е объркало според нас или не се е получило трябва просто да го приемем, да приемем миналото си, за да успеем в това, което искаме и заслужаваме.

Това, което всъщност искам да ти кажа с всичко това е ....Отдели малко време за себе си! Вземи лист и химикал.

Отиди на тихо и спокойно място. Такова място, където никой не може да ти отвлече вниманието.

Сложи ръка на сърцето си и остави твоето подсъзнание да говори. Започни да пишеш всичките си цели.

Много важно е докато пишеш да не се опитваш да си отговаряш на въпроси:

"Как ще го постигна?" или "Не е ли прекалено голямо въображението ми?"

Просто пиши....пиши....пиши....

Нека всичко бъде едни свободно падащи усещания и мисли. Остави всичко, което свободно идва в ума ти, и го записвай.

След като свършиш с писането второто, което трябва да направиш, е да преразгледаш внимателно списъка. Да видиш кое е излязло от сърцето ти и при кое се намесва разсъждението, ума ти.

Как ще ги разграничиш ли ?

Ами всеки път, когато стигнеш до нещо, което си написал, и го четеш, остани за малко на него и виж дали сърцето ти чувства спокойствие, радост, ентусиазъм или наистина е просто логиката ти. Започни да наблюдаваш какво става вътре в теб. На къде отива енергията ти. Какво се случва в тялото ти.

Запомни - много е важно да напишеш какво искаш, без никакви определения дали можеш или не можеш да го постигнеш съобразно стари рамки на поведение и мисли.

Започни да си задаваш конкретни въпроси!

Първо се запитай какво е нужно да научиш, за да станеш най-добрата версия на себе си, преди да започнеш да правиш каквото и да било, за да постигаш успехи. Защото това, което липсва на хората, е нищо друго освен знание. Опитваме да правим нещо, да успеем в нещо, без да знаем какво да направим и как да го правим.

И така.....

Помни, че всички имаме цели и мечти. В един момент от живота си сме ги оставили някъде встрани. Защо? Защото сме си казали лъжливо на себе си, че нямаме ресурси да го направим. В действителност това, което не сме направили е, че не сме използвали скритите ресурси на ума си и на нашето подсъзнание.

За това отдели време и направи списъка си. Отдели тези цели, които те карат да се чувстваш изпълнен с енергия и ентусиазъм.

Това ще са целите ти със смисъл в живота ти. Напиши какво е нужно да направиш и научиш, за да станеш най-добър в това, което искаш.

Къде и как можеш да го научиш?

Напиши и всяка сутрин и вечер чети целите си, за да останеш свързан с тях емоционално. Усещай с цялото си същество, сякаш вече си ги постигнал. Действай и гради себе си .....

"Грабни момента и живей със страст!"