#3 истински проблема и решенията им

Аз и себе си. Аз и връзката ми. Аз и финансовото ми състояние/кариерата ми.

Какво е силата на самоличността? Изключително важно е да знаем отговора на въпроса КОЙ СЪМ АЗ?

В практиката си чувам интересни отговори. Чувала съм: грозен/а съм, неуспял/а, неспособен/а ... Защо? Защо човек си дава такова определение? Защото повечето хора се определят, категоризират личността си през възгледите, отношението и резултатите, или това, което им казват другите.

Много е грешно стратегически да казваме на някого “ПОГРЕШЕН СИ, НЕ СИ ДОБЪР, НЕ СТАВАШ ЗА ТОВА”, или още повече на детето си. Това е грешно отношение. Нормално е да кажем "ПОСТЪПКАТА ТИ Е ПОГРЕШНА, ИЛИ ДЕЙСТВИЕТО", но не и да се категоризира човека. Ще разбереш по надолу защо казвам това.

И така, ако те питам КОЯ СИ? Какво ще ми кажеш? Знаеш ли колко е важно да знаеш коя си? Коя си ще определи какво ще правиш. А това, което ще правиш, ще определи резултатите ти. Колкото и да се опитваш да правиш нещо, ако не определиш коя си, ако не определиш своята самоличност и резултатите ти ще са неопределени.

Ако нямаш една силна, уверена самоличност, тогава ще имаш винаги грешни стратегии, грешни резултати, за да потвърждаваш себе си. Защото помни: хората винаги гоним, правим неща, за да потвърдим това, което вярваме, че сме, чрез отношенията и резултатите.

Тоест това, което имаш в живота и ако не си доволна не е от това, което казваш, че е виновно-кризата, хората, държавата, банките, жени, мъже, работа.. не...

КАРТИНАТА, ВИЗИЯТА, която имаш за себе си, е това, което определя живота ти. Защото ако някой вярва, че е некадърен, ще има едно поведение, ако вярва, че е значим-ще има друго държание и знаеш, че е така.

Първо ще поговорим за:

АЗ И СЕБЕ СИ

От къде идва проблема?

Липса на връзка с подсъзнателния ум. М. Ериксон (един от най-добрите хипнотерапевти) казва: "Няма болни хора, има хора, които нямат връзка със себе си". Човек, който изпада в депресия, паническа криза, яде много, яде малко и има ниско самочувствие, не е нищо друго освен човек, който има “липса на контакт с подсъзнателния ум".

Нека тук поговорим и за деструктивните модели на поведение.

В дадени моменти от живота ни, за да бъдем обичани, харесвани, ние не осъзнаваме как хората, които са в живота ни, ни помагат да създадем ограничителни модели на поведение. Това става в детските години, които стават ограничителни за живота ни.

След много години този модел се повтаря. Може в даден момент да не си свърши работата, но с течение на времето той става начин на мислене, става действителен, и така забравяме живота си. Това довежда и до липса на опит.

Започваме да нямаме нещата, от които се нуждаем, значимото, от което се нуждаем. Не порастваме едновременно с възрастта си. Не сме упражнявали ума си и така колкото повече израстваме, толкова повече проблемите изглеждат планина. Защо? Защото когато съм попадал в ситуация, не съм наблюдавал усещанията си. Защо? Защото имам липса на инструменти за това. Ако ти дам едно чукче да разбиеш една планина, ясно е, че няма да успееш. Това няма да е, защото не може да се разбие, а защото нямаш инструментите за това.

Причината да нямаш инструменти е, защото нямаш опит, а причината да нямаш опит е, че в даден момент си взела конкретни решения за живота си. Тези решения са случаи, в които не си видяла реалността. Тези решения имат силата да водята живота ти не там където искаш, а към живота, в който вярваш. Това са твоите убеждения и модели на поведение. Дали са твои?

Именно за това някои сънуват успеха, а други СЕ СЪБУЖДАТ И РАБОТЯТ ЗА ТОВА.

От какво зависи твоя личен успех? От твоите усещания за това. Чувство за успех, чувство на щастие от това, което вършиш, Ентусиазъм!!!, Спокойствие, Мир със себе си.

АЗ И СЕБЕ СИ!

Решение !

Как работи мозъкът? Създава се ситуация. Възприемаме я и я интерпретираме. След интерпретацията се поражда чувство. То от своя страна води до действие. Следва резултат.

Идва случка и ме вкарва в ограничения модел на поведение, с който съм пораснала. Давам една интерпретация, тълкуване на случката. След тази интерпретация се създава едно усещане, а в зависимост от усещането е отнощението и резултата.

Тоест, за да променя живота си, трябва да променя отношението. За да променя отношението, трябва да променя усещането. За да променя усещането, но не мога да променя случката, тогава променям възпрятието си за нея, интерпретацията.

И така, това, което е добре да правиш в живота си: вместо да изваждаш безсилни, нестойностни и безрезултатни изводи-запитай се: Какво мога да науча от това, което се случва, което ще даде стойност на живота ми, ще ми помогне да продължа напред? Тъй като мозъкът е свикнал на един модел на поедение, казва: "Не виждаш ли-тук е страшно" "Това не е за теб", "Ти няма да се справиш", ти просто настоявай и питай несъзнателния си ум "Какво мога да науча от това?". Питай, докато не ти олекне и не устиш, че си взел знанието, което е било нужно от тази случка. Защото много пъти хората, за да научим, трябва да попаднем в конкретна ситуация. ИНАЧЕ СТОИМ И ЧАКАМЕ СЪС СКРЪСТЕНИ РЪЦЕ :-)

Ако ти не направиш нещо, няма кой друг. Питай: "Какво мога да науча аз от това, което ще даде стойност в живота ми?"

След това ще ти покажа как да променяш деструктивните, ограничителни модели на поведениe.

Ще се радвам да споделите как постъпвате в трудните моменти от живота си и дали осъзнавате какво ви движи към конкретно действие :)