За нашата Сянка

Tъй като много често в моята работа се налага да говоря за сянката и вие ме питате какво е това, реших да дам едно кратко обяснение.

Самият термин сянка е предложен от К. Юнг и един от архетипите на личността. Следвайки Фройд, той смята, че всеки има сянка на личността. Това означава, че сянката живее в несъзнаваното от нас, но за всеки тя е собствна и уникална. Терминът се използва, за да опише потиснатите или отхвърлени части на Аз-а. Попаданах на една статия, в която намерих едно описание на Робърт Блай, който е популяризирал идеята за Сянката в книга „Малка книжка за човешката сянка“. Блайд казва, че всеки от нас е роден с „360 градусова личност“, което какво означава – като деца ние сме способни да изразяваме пълната си природа без да й налагаме табута и забрани, без цензура, в нейния пълен спектър. Както пък казвам аз – бяла дъска, върху която в последствие света започва да пише. С порастването обаче нас ни учат, че определени части от „360 градусова личност“ не са приемливи за света около нас.

Сянката се формира в ранна детска възраст под влиянието на родители и други близки хора, които ни казват кое е добро и кое – лошо, какво може да се направи и какво не може. Детето наистина иска да бъде най-доброто за родителите, да бъде обичано, така че се старае да се отърве от чертите, които те не харесват. Например, родителите често коригират детето в моменти, когато то прави шум, буйно показва емоции, казват, че е неправилно да се държи по този начин. Тогава детето разбира това: за да задоволи родителите, е необходимо да задуши всички спонтанни и емоционални проявления в себе си, превръщайки се в това, което те искат да бъде. Заключението, което то прави е, че да се радва, или да се възмущава бурно, да тича, да скача, да изкарва емоциите и енергията навън, е лошо. С цялата си сила се отказва от това, което родителите не харесват.

Може да е имало моменти, когато са ни карали да се срамуваме, да са ни наказвали, да са ни карали да потиснем гнева си, да не се чувстваме добре, че сме искали внимание или, че се харесваме и гордеем със себе си. Представете си малко момиченце, което играе в пясъчника и идва един малчуган, удря го и му взима кофичката. Нормално е то да изпита желания да отговори по някакъв начин, но в един момент чува „не прави така, добрите деца, или момиченца, не удрят, или не се ядосват, или не крещят“, и в такъв случай къде отива потиснатата емоция...

Ето така сме се научили да потискаме тези наши апсекти, които не са приемани от другите.

Отново според Блайд, сякаш ние изхвърляме качествата си, които не са били приети от другите, и заради които сме били наранявани, и ги натъпкваме в един огромен чувал, който влачим на гърба си целия си живот. Много ми хареса това сравнение. Дава много точна характеристика.

Така че, в нашата cянка, има такива личностни черти, с които не искаме да се срещаме, за да поддържаме позитивна представа за себе си, за образа, който се е формирал в детството. Но този образ се е формирал не от нашата воля, а под влияние на другите, което означава, че нашата сянка не е и нещо чуждо. Характеристиките на сянката са били някога напълно съзнателни и не са предизвиквали толкова силни негативни емоции в нас. Сега обаче, може да случа така, че когато нещо не ни харесва в някого, да се окаже нещо, което ние сме изпратили някога в сянката.

Изучаването на сянката“

Можете да започнете с просто и интересно упражнение. Вземете лист хартия, разделете го на две колони. В лявата колона напишете тези характеристики, качества, свойства на вашата личност, които точно могат да ви опишат. Напишете 10-15 точки – колкото повече има, толкова по-точен и интересен ще бъде резултатът. Когато приключите, във втората колона срещу всеки елемент от "характеристиките" напишете обратната линия, качество или свойство. Е, какво се крие там ?

Грабни момента и живей със страст!