"Трябва"....Кон или Пони?

„Всичко, което не ме убива, ме прави по-силен”

Ф. Ницше

Как минава денят ти? Дали това, което правиш, е това, което искаш? Колко време отдeляш за това, което трябва, и колко за това, което ти наистина желаеш?

Кой казва, че това, което трябва, е правилно?Особено ако това “трябва” не е твоето…

Замислял ли си се, че така минава животът ти? Да правиш това, което трябва, защото „така трябва”, защото някой е казал, че „така трябва”, и да забравиш да живееш както ти искаш.

Стана ли ти досадно да виждаш това Трябва в редовете, които четеш?

А знаеш ли колко още мога да ти го изпиша……….

Истината е, че Трябва да се научиш да слушаш сърцето си и да действаш както ти казват твоите вътрешни гласчета. Да, хубаво е да оставяме другите да казват мнението си, всеки го има, но нека да се научим да правим това, което е в синхрон с нас самите, да слагаме ситната цедка на информацията и да живеем в хармония със себе си, защото само тогава можем да даваме хармония на света около нас. Не, че няма да има разочарование от някои решения, но това е неизбежно, ако искаш да бъдеш себе си. Да се изграждаш и надграждаш, но в синхрон с твоето Трябва !

Когато правим неща, защото е казано, че така трябва, а на нас не ни харесва, ние вървим срещу нас самите. Правим го от страх, че няма да сме одобрени, приети, или просто защото нямаме достатъчно информация. Действаш ли така?

Ако го правиш, оставяш страха да контролира живота ти, а не е ли редно ти да контролираш страха, за да живееш……….

Виждам толкова много хора около себе си, които имат потенциал, имат всичко нужно, за да хванат юздите на живота, но ги е страх, че няма да могат да го оседлаят както трябва и ще паднат много бързо. А вместо да се замислят, че ако паднат ще намерят сили да станат (ставай и продължавай) и тръгнат отново, те мислят за болката от удара, но преди да има удар. А може би и някой им е казал, че ще паднат и ще ги боли? А дали ще паднат? Е, как можеш да се качиш да яздиш, ако мислиш, че ще паднеш?

Няма как да се пребориш с това – трябва да го заместиш с искам и да решиш да хванеш юздите, да не те притеснява, че ще има проба–грешка, че ще има падане и ставане (стига да израстваш по този начин, а не да си ходиш все в „синини „ и да стоиш на едно място, защото ще се окаже, че хем искаш да яздиш кон, пък то пони, хем искаш да тръгне, пък то вързано).

Така че ти, който четеш това, искрено се надявам да държиш юздите здраво и да се задържаш без трудност на седлото, движейки се към конкретната цел. И не защото трябва отвън, а защото искаш отвътре. Със сигурност усещаш колко по-различно е, защото се движиш от вътрешен порив- послушал си сърцето си.

Пътят, който изминаваш, е радост – дори и да падаш (тук – там ? ) от неравностите, от камъните, които те изненадват…, но се радваш , защото това е твоят път, твоят избор, това, което искаш. Изпълва ли те магията на твоя избор? А достигнатата цел?

Ако пък все още правиш нещата, защото така трябва, защото така е прието, се запитай като останеш сам със себе си „Това ли е, което искам от живота?”. Ако отговорът ти е „Да”, ок, всичко е ооокккеееййй, защото ти така искаш. Но ако отговорът е „Не”, тогава, приятелю, не се плаши да направиш наистина това, което иска сърцето ти. Повярвай ми, то няма да те подведе. Изправи се срещу страха и му кажи, че не той ще има контрол над теб, а ти ще го контролираш, че ще хванеш юздите на твоя живот и ще го отведеш там, където ти искаш, защото така искаш.

Искам да цитирам един мой приятел, който е направо експерт в ставането, падането и здравото хващане на юздите.

„Живей, доказвай се, бори се както искаш,

Слушай мнения, но прави това, което

Мислиш.

Душата ти е една, като никоя друга.

Мъмрене и урок взимай от успелите,

Не от „живи –мъртви“, продадени души.

Животът е малък във времето-изживей го.“

Помни, ти решаваш, кон или пони и...

"Грабни момента и живей със страст!"